На 25 март, в деня на Благовещение, български православни християни от Лондон и Кент, водени от о. Добромир Димитров, гостувахме на руската енория „Св. княз Александър Невски“ в Норич, Източна Англия, където на гости беше Курско-коренната икона на Божията майка „Знамение“.
Любезно за това тържество бяхме поканени от предстоятеля на енорията о. Спасимир Иванов, който е българин и служи в тази многонационална енория под юрисдикцията на Руската задгранична църква.
След св. Литургия свещениците и присъстващите богомолци, сред които украинци и руснаци, извършиха молебен пред чудотворния образ на Божията майка.
Историята на иконата е изключително интересна. След нашествието в Русия на Бату хан гр. Курск е бил разорен и унищожен. Мястото обрасло с гора, в която жителите на съседния град Рилск често ловували. Веднъж, на 8 септември 1295 г., ловец видял в корена на едно дърво икона, обърната към земята. Той вдигнал изображението и се оказало, че това е икона на Пресвета Богородица – „Знамение“. В този момент на мястото, където тя лежала, бликнал извор.
Когато князът на Рилск Василий Шемяка бил уведомен за намирането на иконата, той наредил тя да бъде донесена в града. Хората тържествено посрещнали свещената икона на Божията майка, но самият княз не взел участие в тази среща, за което според преданието ослепял. Когато след покаяние получил изцеление, в знак на благодарност построил църква в чест на Рождеството на Пресвета Богородица, в която била поставена и чудотворната икона. Тогава е установен празник в деня на появата ѝ. Тъй като иконата на св. Богородица била намерена в корена на дърво, започнала да бъде наричана „Коренна“.
Свещеното изображение обаче не останало дълго в църквата: по чудо иконата изчезнала и била открита на мястото, където била намерена от ловеца. Жителите на Рилск многократно я пренасяли в града, но иконата на Божията майка всеки път изчезвала от храма и била намирана на мястото на появата ѝ, т. е. в корена на дървото. Тогава разбрали, че Божията майка предпочита това място и там бил построен параклис.
През 1383 г. татарите нападнали района на Курск, заловили свещеника, който служил при параклиса, запалили малкия храм, разрязали наполовина иконата, като хвърлили едната половина в огъня, а другата в храстите. Свещеникът бил откаран в Крим, където прекарал няколко години в плен и вършел тежка работа. Веднъж московски посланици, минавайки покрай татарския лагер, чули руски песнопения към Пресвета Богородица. Като научили за пленения свещеник, посланиците го откупили и той се върнал край Курск, където навремето бил параклисът с чудотворната икона.
На мястото на изгорелия параклис свещеникът намерил едната половина на иконата – тази, която била хвърлена в огъня, а после и другата половина. С вяра той приближил двете половини и те по чудо се слепили. От това време иконата на св. Богородица останала на мястото си в новопостроения параклис, а чудесата не спирали през цялото време. Впоследствие на мястото на параклиса е построен манастир – Кореновата пустиня. Известно е, че преп. Серафим Саровски в детството си е бил излекуван чрез този образ.
През 1898 г. зложелатели се опитали да унищожат иконата-светиня. Те поставили бомба в обителта. Експлозията била толкова силна, че храмът се срутил, но изображението на Божията майка останало невредимо. За учудване на всички дори кивотът на иконата останал непокътнат. В памет на чудотворното запазване на иконата по време на експлозията на 6 септември (21 септември, според новия стил) е определен още един ден за празнуването на Курско-коренната икона на Божията майка – „Знамение“.
След революционните тежки времена чудотворният образ е изнесен извън Русия. Пред тази икона са се молили дълго време св. Николай Велимирович и св. Йоан Шанхайски. Сега тя е една от светините на Руската задгранична православна църква и когато не пътува, се намира в Ню Йорк.
Пред иконата на Пресвета Богородица – „Знамение“, Курско-Коренная, са се молилили за освобождение от граждански войни, по време на бедствия и нашествия на врагове, за изцеление от слепота и холера, за защита и благословение на емигрантите, които са принудени да се скитат по света, и за мир – при войни.
English (UK) 
Български