Господ Иисус Христос казва: „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.“ Към какво ни призовава Христос с тези думи и какво всъщност означава да бъдем с Него?

Светото Евангелие ни приканва да погледнем отвъд външната проява на добротата и да се замислим за самата цел на нашия християнски живот: единението с Бога — нашето обòжение.

Много хора са добри, щедри и състрадателни и ние никога не бива да презираме или омаловажаваме добрите им дела. Но християнското призвание надхвърля далеч простото желание да бъдем добри хора според човешките представи. Призвани сме да се преобразяваме в Христа, да станем „участници в божественото естество“ (2 Петр. 1:4) и да позволим на Светия Дух да действа в нас, освещавайки не само делата ни, но и самите ни сърца.

Преподобни Серафим Саровски ни напомня, че истинската цел на християнския живот е придобиването на Светия Дух. Добрите дела не са самоцел; те трябва да бъдат плод на живот, съединен с Христа, и да се принасят с вяра и любов за Негова слава.

Не е достатъчно просто да вършим добри дела. Ние сме призвани към нещо много по-велико — да съединим живота си с Христа и да позволим на Неговата благодат да ни преобрази отвътре.

Следователно въпросът не е само дали вършим добро, а дали животът ни е насочен към Христа —дали сме съработници с Него.

Защото целта на християнския живот не е просто да вършим добри дела, а чрез благодатта на Светия Дух да се преобразяваме в Христа и да вървим към обòжение — единение с Бога.

Добрите дела придобиват вечна духовна стойност, когато се вършат от любов към Бога, в името на Иисус Христос и чрез действието на Светия Дух. Ако влагаме времето и силите си в неща, които не ни водят към нашата истинска цел — единението с Бога, рискуваме да пропилеем живота си в стремежи, които нямат вечна стойност и не допринасят за спасението на душата ни.