Познавам един човек в Париж, който от Велика събота до третия ден на Пасха, в продължение на три дни е бил в състояние на съзерцание, което в образите на нашето земно битие той смятал за възможно да изрази само със следните думи: той видял утрото на незалязващия ден. Утро, защото светлината била необикновено нежна, фина, „тиха”, сякаш небесносиня. А незалязващият ден е вечността.

“Подвигът на богопознанието”, св. Софроний Сахаров