Дневното Православно Четиво

Дневното православно четиво е важно, защото поддържа ежедневната духовна връзка между нас и Бога. То е средство за духовен растеж и вътрешно преобразяване. 

9 април
*Велики четвъртък. Тайната вечеря. Св. мчк Евпсихий.
От Лука свето Евангелие 22:1-39
Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.
И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни 11:23-32
Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и
поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен.
Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен.
Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени;
а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
От Матея свето Евангелие 26:1-20
Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:
знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.
Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа,
и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият;
но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.
А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,
приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:
защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.
А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?
Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.
Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.
А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;
От Иоана свето Евангелие 13:3-17
Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;
после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.
Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?
Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.
Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.
Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.
Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.
А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.
От Матея свето Евангелие 26:21-39
и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;
те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?
А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,
прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.
И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.
И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото“.
А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.
Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.
Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.
След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.
И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.
Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.
И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.
От Лука свето Евангелие 22:43-44
И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
От Матея свето Евангелие 26:40-75; 27:1-2
И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.
А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.
И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.
След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;
ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.
А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.
А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.
И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.
Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;
или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?
Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?
Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.
Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.
Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,
и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.
И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?
Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!
Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.
Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници
и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?
А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.
Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.
А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.
А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.
Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.
Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.
И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.