Дневното Православно Четиво

Дневното православно четиво е важно, защото поддържа ежедневната духовна връзка между нас и Бога. То е средство за духовен растеж и вътрешно преобразяване. 

1 април
Преп. Мария Египетска. Св. мчк Аврамий Български
Книга на пророк Исаия 58:1-11
1. Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов – греховете му.
2. Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища като народ, който уж постъпва праведно и не оставя законите на своя Бог; те искат от Мене праведен съд, желаят да се приближат към Бога:
3. “защо ние постим, а Ти не видиш? смиряваме душите си, а Ти не знаеш?” – Ето, в деня, когато постите, вие изпълнявате своята воля и от другите изисквате тежки трудове.
4. Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето.
5. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал, – денят, в който човек изнурява душата си, когато навежда глава като тръст и под себе си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, Господу угоден?
6. Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай;
7. раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий.
8. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе, и слава Господня ще те придружава.
9. Тогава ти ще позовеш – и Господ ще чуе, ще извикаш – и Той ще каже: ето Ме! Кога отстраниш изсред себе си ярема, престанеш да дигаш пръст и да говориш оскърбително,
10. и отдадеш на гладния душата си и нахраниш душата на страдалеца, тогава твоята светлина ще изгрее в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне;
11. и Господ ще ти бъде винаги водач, и във време на суша ще насища душата ти и ще угои костите ти, и ти ще бъдеш като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват.
Първа книга Моисеева – Битие 43:26-31; 45:1-16
26. Дойде Иосиф у дома си и те му поднесоха вкъщи подаръците, които бяха в ръцете им, и му се поклониха доземи.
27. Той ги попита за здравето и рече: здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми говорили? Жив ли е още?
28. Те отговориха: здрав е твоят раб, нашият баща; жив е още. (Той рече: благословен е тоя човек от Бога.) А те се наведоха и се поклониха.
29. И повдигна очите си (Иосиф), видя Вениамина, едноутробния си брат, и рече: тоя ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили? И рече: да бъде милостта Божия с тебе, сине мой!
30. Тогава Иосиф бързо се оттегли, защото любовта към брата му се разпали, и той беше готов да заплаче; па влезе във вътрешната стая и плака там.
31. И като уми лицето си, излезе и, сдържайки се, каза: сложете ястие.
1. Иосиф не можеше повече да се сдържа пред всички, които стояха около него, и викна: отстранете всички от лицето ми. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
2. И заплака с висок глас, та чуха египтяните, чу и домът фараонов.
3. Иосиф каза на братята си: аз съм Иосиф! Жив ли е още баща ми? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха пред него.
4. И рече Иосиф на братята си: приближете се до мене. Те се приближиха. Той рече: аз съм Иосиф, вашият брат, когото вие продадохте в Египет;
5. но сега не скърбете и не жалете, задето сте ме продали тука, защото Бог ме прати пред вас, за да запазя живота ви;
6. защото тази е втора година, откак е глад по земята: (остават) още пет години, в които не ще се ни оре, ни жъне;
7. Бог ме изпрати пред вас, за да ви оставя на земята и да запазя живота ви с голямо избавление.
8. И тъй, не вие ме пратихте тука, но Бог, Който ме и постави баща на фараона и господар на целия му дом и началник над цялата Египетска земя.
9. Идете по-скоро при баща ми и му кажете: тъй каза син ти Иосиф: Бог ме постави господар над цял Египет; дойди при мене, не се бави;
10. ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене, ти, и синовете ти, и твоите внуци, и дребният и едрият ти добитък, и всичко твое;
11. и ще те изхраня там, защото глад ще има още пет години, та да не паднеш в немотия, ти, и домът ти, и всичко твое.
12. И ето, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста говорят с вас;
13. а на баща ми кажете за всичката ми слава в Египет и за всичко, що видяхте, и доведете по-скоро баща ми тука.
14. И хвърли се върху шията на брата си Вениамина, и плака; плака и Вениамин на неговата шия.
15. И целува всичките си братя и плака, като ги прегръщаше. След това говориха с него братята му.
16. Дойде слух до фараоновия дом, че Иосифовите братя пристигнали; и драго беше на фараона и на служителите му.
Книга Притчи Соломонови 21:23-22:4
23. Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
24. Горделивият злодей – името му е кощунник – действува в пламъка на гордостта.
25. Гладът на мързеливеца ще го убие защото ръцете му се отказват да работят;
26. той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
27. Жертвата на нечестивите е гнусота най-вече кога я принасят с лукавство.
28. Лъжесвидетелят ще загине, а човек който говори, каквото знае, ще говори винаги.
29. Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
30. Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж – насрещу Господа.
31. Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
1. По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
2. Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
3. Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
4. Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.