Дневното Православно Четиво

Дневното православно четиво е важно, защото поддържа ежедневната духовна връзка между нас и Бога. То е средство за духовен растеж и вътрешно преобразяване. 

19.02.26 – Четвъртък. Св. апли Архип, Филимон и мчца и равноап. Апфия. Преп. Доситей. Преп. Конон, игумен на Пентукла
 Апостол Иуд. 1:11-25
Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево. Те са петно на вашите „вечери на любовта“, като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени, свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен. За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели. Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни — и нямат дух. А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светии, запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот; и към едни бивайте милостиви с разсъждение, а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта. А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, — на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.
Евангелие
Лук. 23:1-34,44-56
И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. А той трябваше за празника да им пуска един затворник. Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава. А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. Но те крещяха: разпни Го, разпни! Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. И Пилат реши да бъде, според както искат те, и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, — той не бе се съгласил с решението и деянията им, — из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.