Дневното Православно Четиво

Дневното православно четиво е важно, защото поддържа ежедневната духовна връзка между нас и Бога. То е средство за духовен растеж и вътрешно преобразяване. 

8 ноември
+ 7 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Събор на св. архангел Михаил. Св. мчк Ангел Лерински.
Послание на св. ап. Павла до Евреите 2:2–10
2. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3. как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4. когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5. Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6. а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7. Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8. всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9. но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10. Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
От Лука свето Евангелие 8:41-56
41. И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
42. защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
43. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,
44. приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението ѝ престана.
45. И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
46. Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
47. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперана се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
48. А Той ѝ рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
49. Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
50. Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
51. А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Иоана и Иакова, и на бащата и майката на момичето.
52. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
53. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
54. А Той, като отпрати всички навън и я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
55. И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана; и Той заповяда да ѝ дадат да яде.
56. И се почудиха родителите ѝ. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.